Всички знаем мита за маратонеца, който известява за гръцката победа над персите при Маратон, след което издъхва, нали? Известно е още и че на него се базира дължината на модерния маратон от 42 километра, но не всичко в историята е точно така.
Има няколко детайла, които търпят промяна, и една история с кралското английско семейство, която често бива забравяна. А тя е изключително важна, защото именно заради нея дължината на маратона днес не е точно 40, нито точно 42 км, а 42,195 км, или 26,2 мили.
Смята се, че вестоносецът Фидипид, живял между 530 и 490 г. пр.н.е. е човекът, който известява за победата при Маратон. Фидипид избягва разстоянието от Маратон до Атина (около 40 км, или 25 мили), за да съобщи добрата новина – за победата на Древна Гърция над Персия в Битката при Маратон, с думите: “Радвайте се, победихме!”, след което пада и издъхва от умора.
Повечето историци приписват тази история на Херодот, който пише историята за Персийските войни в сборника си “Истории” (около 440 г. пр.н.е.). В днешни дни обаче се смята, че историята е просто легенда, дело на сатирика Луциан (или Лукиан). Той е единственият класически източник с всички елементи на историята, известна в съвременната култура като “Маратонската история на Федипид”: пратеник, бягащ от полетата на Маратон, за да обяви победа, след което умира при завършване на мисията си.
Точно така се ражда и митът за бегача от Маратон, на когото се кръщава и маратона в леката атлетика. Подобно дълго бягане обаче липсва в древните игри, организирани в Гърция между 776 г. пр.н.е. до 393 г. от н.е. Всъщност първият организиран маратон се провежда по идея на френския професор Мишел Бреал по време на първите модерни Олимпийски игри - тези от 1896 г. в Атина.
Идеята за първия организиран маратон, която е вдъхновена именно от мита за Фидипид и затова в началото дължината му е определена на 40 км, се подкрепя от “бащата на модерните олимпийски игри” Пиер дьо Кубертен. Първият олимпийски шампион в маратона е гъркът Спиридон Луис, който изминава разстоянието за два часа 58 минути и 50 секунди, като пътьом спира и “да презареди” с чаша вино.
През следващите две олимпиади дължината на маратона остава горе-долу същата, но през 1908-а, по време на Игрите в Лондон, бива удължен и крайната му точка е променена, за да се угоди на кралското семейство, тъй като британската традиция повелява подобни състезания да започват или завършват пред погледа на монарсите.
Първоначално е решено стартът на състезанието да бъде пред двореца Уиндзор, а финалът – на “Уайт Сити Стейдиъм” в Западен Лондон. Впоследствие обаче кралица Александра настоява финалът да се измести с допълнителни 352 метра – пред Източната морава на замъка.
Така се стига до дистанция от 42,195 км, или 26,2 мили, която обаче се превръща в официална едва през 1924 година, която и до днес е в сила на всички олимпийски игри. На първите седем олимпийски игри има маратонски бягания на общо шест различни дистанции в диапазона между 40 и 42,75 км.
За разлика от началото на ХХ век, когато маратоните далеч не са толкова популярни, в днешно време по целия свят се провеждат хиляди маратони всяка година, като всеки един от тях е седна и съща дистанция.
